осно̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
осно̀вна, осно̀вно, мн. осно̀вни, прил.
1. Който служи за основа, за опора. Основен камък.
2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад.
3. Спец. В химията — който проявява качества на основа.
4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт.
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител.
• Основен закон. — Конституция.
• Основен цвят. — Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.
1. Който служи за основа, за опора. Основен камък.
2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад.
3. Спец. В химията — който проявява качества на основа.
4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт.
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител.
• Основен закон. — Конституция.
• Основен цвят. — Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.
Синоними
- елементарен, първичен, начален, необходим
- важен, главен, съществен, централен, средищен, възлов
- коренен, радикален, задълбочен, цялостен, пълен
- най-важен, първостепенен
- пръв, ръководещ, върховен
- ключов, жизнен
- присъщ, вроден
- най-ранен, най-стар, първоначален
- значителен, голям, фактически, истински
- кардинален
- структурен, организиран, систематичен
Грешни изписвания (3)
- основин
- усновен
- усновин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ос-но-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ос-нов-ния | ||
| пълен член | ос-нов-ни-ят | ||
| ж. р. | ос-нов-на | ||
| членувано | ос-нов-на-та | ||
| ср. р. | ос-нов-но | ||
| членувано | ос-нов-но-то | ||
| мн. ч. | ос-нов-ни | ||
| членувано | ос-нов-ни-те | ||