ръководещ

Речник на българския език

1. ръково̀дещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • раководещ
  • раководищ
  • ракуводещ
  • ракуводищ
  • ръководищ
  • ръкуводещ
  • ръкуводищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-ко-во-дещ
непълен член ръ-ко-во-де-щия
пълен член ръ-ко-во-де-щи-ят
ж. р. ръ-ко-во-де-ща
членувано ръ-ко-во-де-ща-та
ср. р. ръ-ко-во-де-що
членувано ръ-ко-во-де-що-то
мн. ч. ръ-ко-во-де-щи
членувано ръ-ко-во-де-щи-те

2. ръководещ — сег. деят. прич. м. р.

ръководещ е производна форма на ръководя (сег. деят. прич. м. р.).