челен

Речник на българския език

чѐлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чѐлна, чѐлно, мн. чѐлни, прил.
1. Който се отнася до чело. Челна кост. Челно оплешивяване.
2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар.
3. Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. Челен отред. Челни редици.
нареч. чѐлно (във 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • челин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-лен
непълен член чел-ния
пълен член чел-ни-ят
ж. р. чел-на
членувано чел-на-та
ср. р. чел-но
членувано чел-но-то
мн. ч. чел-ни
членувано чел-ни-те