преден

Речник на българския език

1. прѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

предна, предно, мн. предни, прил.
1. Който се намира отпред, обърнат е към лицевата страна. Предни лапи. Предно стъкло на кола. На преден план.
2. Предшестващ. Предния ден.
3. Прен. Разг. Изтъкнат, виден. По-предни хора.

Грешни изписвания (1)

  • предин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-ден
непълен член пред-ния
пълен член пред-ни-ят
ж. р. пред-на
членувано пред-на-та
ср. р. пред-но
членувано пред-но-то
мн. ч. пред-ни
членувано пред-ни-те

2. преден — мин. страд. прич. м. р.

преден е производна форма на преда (мин. страд. прич. м. р.).