ръководен

Речник на българския език

1. ръково̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган.

Грешни изписвания (7)

  • раководен
  • раководин
  • ракуводен
  • ракуводин
  • ръководин
  • ръкуводен
  • ръкуводин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръ-ко-во-ден
непълен член ръ-ко-вод-ния
пълен член ръ-ко-вод-ни-ят
ж. р. ръ-ко-вод-на
членувано ръ-ко-вод-на-та
ср. р. ръ-ко-вод-но
членувано ръ-ко-вод-но-то
мн. ч. ръ-ко-вод-ни
членувано ръ-ко-вод-ни-те

2. ръководен — мин. страд. прич. м. р.

ръководен е производна форма на ръководя (мин. страд. прич. м. р.).