управителен

Речник на българския език

упра̀вителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оправетелен
  • оправетелин
  • оправетилен
  • оправетилин
  • оправителен
  • оправителин
  • оправитилен
  • оправитилин
  • управетелен
  • управетелин
  • управетилен
  • управетилин
  • управителин
  • управитилен
  • управитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уп-ра-ви-те-лен
непълен член уп-ра-ви-тел-ния
пълен член уп-ра-ви-тел-ни-ят
ж. р. уп-ра-ви-тел-на
членувано уп-ра-ви-тел-на-та
ср. р. уп-ра-ви-тел-но
членувано уп-ра-ви-тел-но-то
мн. ч. уп-ра-ви-тел-ни
членувано уп-ра-ви-тел-ни-те