управител

Речник на българския език

упра̀вител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

упра̀вителят, упра̀вителя, мн. упра̀вители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител на болница. Управител на хотел.
прил. упра̀вителен, упра̀вителна, упра̀вително, мн. упра̀вителни.
Управителен съвет. — Ръководно тяло на голямо учреждение; борд на директорите.

Грешни изписвания (7)

  • оправетел
  • оправетил
  • оправител
  • оправитил
  • управетел
  • управетил
  • управитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-ра-ви-тел
непълен член уп-ра-ви-те-ля
пълен член уп-ра-ви-те-лят
мн.ч. уп-ра-ви-те-ли
членувано уп-ра-ви-те-ли-те
бройна форма уп-ра-ви-те-ли
звателна форма уп-ра-ви-те-лю