властелин

Речник на българския език

властелѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. властелѝни, м. Остар. Владетел, господар.

Грешни изписвания (3)

  • властилин
  • влъстелин
  • влъстилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-те-лин
непълен член влас-те-ли-на
пълен член влас-те-ли-нът
мн.ч. влас-те-ли-ни
членувано влас-те-ли-ни-те
бройна форма влас-те-ли-на
звателна форма