деспот

Речник на българския език

деспо̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деспо̀ти, м.
1. ист. В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
2. ист. В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
3. Прен. Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.

Грешни изписвания (1)

  • диспот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-пот
непълен член дес-по-та
пълен член дес-по-тът
мн.ч. дес-по-ти
членувано дес-по-ти-те
бройна форма дес-по-та
звателна форма