тиран

Речник на българския език

тира̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тира̀ни, м. Тиранин.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • теран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ран
непълен член ти-ра-на
пълен член ти-ра-нът
мн.ч. ти-ра-ни
членувано ти-ра-ни-те
бройна форма ти-ра-на
звателна форма —

Връзки