деребей

Речник на българския език

деребѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

деребѐят, деребѐя, мн. деребѐи, м.
1. ист. Непокорен на султана турски управник.
2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, тиранин.

Грешни изписвания (3)

  • дерибей
  • диребей
  • дирибей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ре-бей
непълен член де-ре-бея
пълен член де-ре-бе-ят
мн.ч. де-ре-беи
членувано де-ре-бе-и-те
бройна форма де-ре-бея
звателна форма