самовластник

Речник на българския език

самовластник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самовласник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мов-лас-т-ник
непълен член са-мов-лас-т-ни-ка
пълен член са-мов-лас-т-ни-кът
мн.ч. са-мов-лас-т-ни-ци
членувано са-мов-лас-т-ни-ци-те
бройна форма са-мов-лас-т-ни-ци
звателна форма са-мов-лас-т-ни-ко