сатрап

Речник на българския език

сатра̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сатрапи, м.
1. ист. Управител на област в древна Персия и др.
2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в семейството). ___ прил. сатрапски, сатрапска, сатрапско, мн. сатрапски. Сатрапски методи на управление._

Грешни изписвания (1)

  • сътрап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сат-рап
непълен член сат-ра-па
пълен член сат-ра-път
мн.ч. сат-ра-пи
членувано сат-ра-пи-те
бройна форма сат-ра-па
звателна форма