монарх

Речник на българския език

мона̀рх съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. мона̀рси, м. Пожизнен държавен глава (цар, крал, император и др.), който не се избира.
прил. мона̀ршески, мона̀ршеска, мона̀ршеско, мн. мона̀ршески.

Грешни изписвания (1)

  • мунарх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-нарх
непълен член мо-нар-ха
пълен член мо-нар-хът
мн.ч. мо-нар-си
членувано мо-нар-си-те
бройна форма мо-нар-ха
звателна форма