принц

Речник на българския език

принц съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

принцът,принца, мн. принцове, м. Син на монарх или член на династическо семейство.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. принц
непълен член прин-ца
пълен член прин-цът
мн.ч. прин-цо-ве
членувано прин-цо-ве-те
бройна форма прин-цо-ве
звателна форма прин-це