надзира̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
надзира̀телят, надзира̀теля, мн. надзира̀тели, м. Лице, което надзирава някого или нещо. Тъмничен надзирател.
прил. надзира̀телски, надзира̀телска, надзира̀телско, мн. надзира̀телски.
прил. надзира̀телски, надзира̀телска, надзира̀телско, мн. надзира̀телски.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- надзерател
- надзератил
- надзиратил
- нъдзерател
- нъдзератил
- нъдзирател
- нъдзиратил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | над-зи-ра-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | над-зи-ра-те-ля | |
| пълен член | над-зи-ра-те-лят | |
| мн.ч. | над-зи-ра-те-ли | |
| членувано | над-зи-ра-те-ли-те | |
| бройна форма | над-зи-ра-те-ли | |
| звателна форма | над-зи-ра-те-лю | |