чорбаджѝя
—
съществително име, мъжки род
(тип 39)
Значение
мн. чорбаджѝи, м.
1. ист. Едър собственик по време на турското робство в България.
2. Разг. Едър собственик, богаташ.
3. Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче?
прил. чорбаджѝйски, чорбаджѝйска, чорбаджѝйско, мн. чорбаджѝйски. Чорбаджийска къща.
• Чорбаджийски чушлета/чушки. — Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
1. ист. Едър собственик по време на турското робство в България.
2. Разг. Едър собственик, богаташ.
3. Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче?
прил. чорбаджѝйски, чорбаджѝйска, чорбаджѝйско, мн. чорбаджѝйски. Чорбаджийска къща.
• Чорбаджийски чушлета/чушки. — Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- чорбаджиъ
- чорбъджиъ
- чорбъджия
- чурбаджиъ
- чурбаджия
- чурбъджиъ
- чурбъджия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чор-ба-джия | |
|---|---|---|
| непълен член | чор-ба-джи-я-та | |
| пълен член | чор-ба-джи-я-та | |
| мн.ч. | чор-ба-джии | |
| членувано | чор-ба-джи-и-те | |
| бройна форма | чор-ба-джии | |
| звателна форма | чор-ба-джи-йо | |