бригадир

Речник на българския език

бригадѝр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бригадѝри, м.
1. Ръководител на бригада (във 2 знач.).
2. Участник в бригада (в 3 знач.).
прил. бригадѝрски, бригадѝрска, бригадѝрско, мн. бригадѝрски (във 2 и 3 знач.). Бригадирско движение.

Грешни изписвания (3)

  • брегадир
  • брегъдир
  • бригъдир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-га-дир
непълен член бри-га-ди-ра
пълен член бри-га-ди-рът
мн.ч. бри-га-ди-ри
членувано бри-га-ди-ри-те
бройна форма бри-га-ди-ри
звателна форма бри-га-ди-ре