богаташ

Речник на българския език

богата̀ш съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. богата̀ши, м. Богат (в 1 знач.) човек; заможен, състоятелен човек.

прил. богата̀шки, богата̀шка, богата̀шко, мн. богата̀шки. Богаташки дом.

Грешни изписвания (3)

  • богъташ
  • бугаташ
  • бугъташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-га-таш
непълен член бо-га-та-ша
пълен член бо-га-та-шът
мн.ч. бо-га-та-ши
членувано бо-га-та-ши-те
бройна форма бо-га-та-ши
звателна форма бо-га-та-шо