туз

Речник на българския език

туз съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ту̀зът, ту̀за, мн. ту̀зове, (два) ту̀за, м.
1. Карта за игра с един знак; ас.
2. Прен. Богат или високопоставен човек.

Грешни изписвания (1)

  • тус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. туз
непълен член ту-за
пълен член ту-зът
мн.ч. ту-зо-ве
членувано ту-зо-ве-те
бройна форма ту-за
звателна форма