рентиер

Речник на българския език

рентиѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента.прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски.

Грешни изписвания (3)

  • рентеер
  • ринтеер
  • ринтиер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рен-ти-ер
непълен член рен-ти-е-ра
пълен член рен-ти-е-рът
мн.ч. рен-ти-е-ри
членувано рен-ти-е-ри-те
бройна форма рен-ти-е-ра
звателна форма