инспектор

Речник на българския език

инспѐктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. инспѐктори, м. Лице, което инспектира. Финансов инспектор.

Грешни изписвания (3)

  • енспектор
  • енспектур
  • инспектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-пек-тор
непълен член ин-с-пек-то-ра
пълен член ин-с-пек-то-рът
мн.ч. ин-с-пек-то-ри
членувано ин-с-пек-то-ри-те
бройна форма ин-с-пек-то-ри
звателна форма ин-с-пек-то-ре