надзорник

Речник на българския език

надзо̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. надзо̀рници, м.
1. Лице, което упражнява надзор.
2. Техническо лице, което поддържа и ремонтира съоръжения.

Грешни изписвания (3)

  • надзорнек
  • нъдзорнек
  • нъдзорник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-зор-ник
непълен член над-зор-ни-ка
пълен член над-зор-ни-кът
мн.ч. над-зор-ни-ци
членувано над-зор-ни-ци-те
бройна форма над-зор-ни-ци
звателна форма над-зор-ни-ко