пазител

Речник на българския език

пазѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пазѝтелят, пазѝтеля, мн. пазѝтели, м. Човек, който бди за опазване на някаква обществена ценност или за спазване на ред, законност и др. Пазител на старите традиции.

Грешни изписвания (3)

  • пазитил
  • пъзител
  • пъзитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-зи-тел
непълен член па-зи-те-ля
пълен член па-зи-те-лят
мн.ч. па-зи-те-ли
членувано па-зи-те-ли-те
бройна форма па-зи-те-ли
звателна форма па-зи-те-лю