убѐжище
—
съществително име, среден род
(тип 66)
Значение
мн. убѐжища, ср.
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания.
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
• Политическо убежище. — Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания.
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
• Политическо убежище. — Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обежеште
- обежешти
- обежеще
- обежещи
- обежиште
- обежишти
- обежище
- обежищи
- убежеште
- убежешти
- убежеще
- убежещи
- убежиште
- убежишти
- убежищи
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | убе-жи-ще | |
|---|---|---|
| членувано | убе-жи-ще-то | |
| мн.ч. | убе-жи-ща | |
| членувано | убе-жи-ща-та |