защита

мн. защѝти, ж.
1. Само ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита.
2. Само ед. Предпазване; осигуряване. Противоатомна защита. Растителна защита.
3. Само ед. Подкрепа, покровителство. Расте без защита. Никой не му оказа защита в спора.
4. Спец. Само ед. Защитаване на страна в съдебен процес. Защитата беше слаба.
5. Само ед. Адвокатът, защитникът в съдебен процес. Има думата защитата.
6. Само ед. Лице, което защитава, пази, отбранява. Ти си моята защита с тия мускули.
7. Процедура на публично представяне и отстояване на научен труд пред специален състав от специалисти. Днес ще има две защити. Защита на докторска дисертация.
8. Само ед. В някои спортове — лица, които отбраняват полето пред вратата на своя отбор; процесът на отбраняване.