пристра̀стие — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
мн. пристрастия, ср.
1. Обикн. мн. Страст, предпочитание, склонност. Имам пристрастия към литературата.
2. Обикн. ед. Необективно отношение в полза на обекта за сметка на другите. Проявявам пристрастие.
1. Обикн. мн. Страст, предпочитание, склонност. Имам пристрастия към литературата.
2. Обикн. ед. Необективно отношение в полза на обекта за сметка на другите. Проявявам пристрастие.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- престрастие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | прис-т-рас-тие | |
---|---|---|
членувано | прис-т-рас-ти-е-то | |
мн.ч. | прис-т-рас-тия | |
членувано | прис-т-рас-ти-я-та |