пристрастие

Речник на българския език

пристра̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. пристрастия, ср.
1. Обикн. мн. Страст, предпочитание, склонност. Имам пристрастия към литературата.
2. Обикн. ед. Необективно отношение в полза на обекта за сметка на другите. Проявявам пристрастие.

Грешни изписвания (1)

  • престрастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-т-рас-тие
членувано прис-т-рас-ти-е-то
мн.ч. прис-т-рас-тия
членувано прис-т-рас-ти-я-та