корист

Речник на българския език

ко̀рист съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

користта̀, само ед., ж. Материална изгода; облага.
прил. ко̀ристен, ко̀ристна, ко̀ристно, мн. ко̀ристни. Користни цели. Користни намерения.

Грешни изписвания (1)

  • корест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рист
членувано ко-рист-та
мн.ч. ко-рис-ти
членувано ко-рис-ти-те
звателна форма