користолюбие

Речник на българския език

користолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • корестолюбие
  • корестулюбие
  • користулюбие
  • курестолюбие
  • курестулюбие
  • куристолюбие
  • куристулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рис-то-лю-бие
членувано ко-рис-то-лю-би-е-то
мн.ч. ко-рис-то-лю-бия
членувано ко-рис-то-лю-би-я-та