неправда

Речник на българския език

непра̀вда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. непра̀вди, ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата.

Грешни изписвания (3)

  • неправдъ
  • ниправда
  • ниправдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-рав-да
членувано неп-рав-да-та
мн.ч. неп-рав-ди
членувано неп-рав-ди-те
звателна форма