престъпление

Речник на българския език

престъплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. престъпления, ср.
1. Опасно за обществото действие, което престъпва законите и подлежи на наказание.
2. Вредно, осъдително поведение. Да лъжеш, е престъпление.

Грешни изписвания (3)

  • престапление
  • пристапление
  • пристъпление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тъп-ле-ние
членувано прес-тъп-ле-ни-е-то
мн.ч. прес-тъп-ле-ния
членувано прес-тъп-ле-ни-я-та