престъплѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. престъпления, ср.
1. Опасно за обществото действие, което престъпва законите и подлежи на наказание.
2. Вредно, осъдително поведение. Да лъжеш, е престъпление.
1. Опасно за обществото действие, което престъпва законите и подлежи на наказание.
2. Вредно, осъдително поведение. Да лъжеш, е престъпление.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- престапление
- пристапление
- пристъпление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | прес-тъп-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | прес-тъп-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | прес-тъп-ле-ния | |
| членувано | прес-тъп-ле-ни-я-та |