беззако̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. беззако̀ния, ср.
1. Само ед. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони. Не може да се управлява в беззаконие.
2. Нарушение на закона; произвол. Това предразполага към беззаконие. Постоянно върши беззакония.
1. Само ед. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони. Не може да се управлява в беззаконие.
2. Нарушение на закона; произвол. Това предразполага към беззаконие. Постоянно върши беззакония.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- беззъконие
- биззаконие
- биззъконие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | без-за-ко-ние | |
|---|---|---|
| членувано | без-за-ко-ни-е-то | |
| мн.ч. | без-за-ко-ния | |
| членувано | без-за-ко-ни-я-та |