анархия

Речник на българския език

ана̀рхия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Безвластие, отсъствие на държавно управление и законност.
2. Разг. Състояние на безредие, бъркотия, разпуснатост.
прил. анархѝчен, анархѝчна, анархѝчно, мн. анархѝчни.
прил. анархѝчески, анархѝческа, анархѝческо, мн. анархѝчески.

Грешни изписвания (11)

  • анархеа
  • анархеъ
  • анархея
  • анархиа
  • анархиъ
  • ънархеа
  • ънархеъ
  • ънархея
  • ънархиа
  • ънархиъ
  • ънархия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анар-хия
членувано анар-хи-я-та
мн.ч. анар-хии
членувано анар-хи-и-те
звателна форма