безпъ̀тица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Положение на обърканост, на липса на правилен път. Творческа безпътица. Намирам се в безпътица.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безпътеца
- безпътецъ
- безпътицъ
- бизпътеца
- бизпътецъ
- бизпътица
- бизпътицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | без-пъ-ти-ца | |
|---|---|---|
| членувано | без-пъ-ти-ца-та | |
| мн.ч. | без-пъ-ти-ци | |
| членувано | без-пъ-ти-ци-те | |
| звателна форма | — | |