разпуснатост

Речник на българския език

разпу̀снатост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разпуснатуст
  • разпуснътост
  • разпуснътуст
  • ръзпуснатост
  • ръзпуснатуст
  • ръзпуснътост
  • ръзпуснътуст
  • разпуснатос
  • разпуснатус
  • разпуснътос
  • разпуснътус
  • ръзпуснатос
  • ръзпуснатус
  • ръзпуснътос
  • ръзпуснътус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пус-на-тост
членувано раз-пус-на-тост-та
мн.ч. раз-пус-на-тос-ти
членувано раз-пус-на-тос-ти-те
звателна форма