неустановеност

Речник на българския език

неустановѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • неостановенос
  • неостановенус
  • неостанувенос
  • неостанувенус
  • неостъновенос
  • неостъновенус
  • неостънувенос
  • неостънувенус
  • неустановенос
  • неустановенус
  • неустанувенос
  • неустанувенус
  • неустъновенос
  • неустъновенус
  • неустънувенос
  • неустънувенус
  • ниостановенос
  • ниостановенус
  • ниостанувенос
  • ниостанувенус
  • ниостъновенос
  • ниостъновенус
  • ниостънувенос
  • ниостънувенус
  • ниустановенос
  • ниустановенус
  • ниустанувенос
  • ниустанувенус
  • ниустъновенос
  • ниустъновенус
  • ниустънувенос
  • ниустънувенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ус-та-но-ве-ност
членувано не-ус-та-но-ве-ност-та
мн.ч. не-ус-та-но-ве-нос-ти
членувано не-ус-та-но-ве-нос-ти-те
звателна форма