колебание

Речник на българския език

колеба̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. колеба̀ния, ср.
1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя.
2. Отклонение от средната стойност или положение. Колебания на температурата. Колебания на махалото.
3. Промяна — намаляване и увеличаване. Колебания на цените.

Грешни изписвания (3)

  • колибание
  • кулебание
  • кулибание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-ба-ние
членувано ко-ле-ба-ни-е-то
мн.ч. ко-ле-ба-ния
членувано ко-ле-ба-ни-я-та