скрупули

Речник на българския език

1. скру̀пули некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн.
1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули.
2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навредил.

Грешни изписвания (3)

  • скруполе
  • скруполи
  • скрупуле

2. скрупули — мн. ч.

скрупули е производна форма на скрупул (мн. ч.).