морал

мора̀л — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

м., само ед.
1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал.
2. Прен. Нравоучение, поучение.
прил. мора̀лен, мора̀лна, мора̀лно, мн. мора̀лни (в 1 знач.).
• Чета морал. — Поучавам някого, като го упреквам.

Синоними

нравоучение, етика
нравственост, благочестие, благонравие, съвест, честност
поведение, държане
нрави

Грешни изписвания (1)

мурал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		мо-рал
	непълен член	мо-ра-ла
	пълен член	мо-ра-лът
мн.ч.		мо-ра-ли
мн.ч.	членувано	мо-ра-ли-те
бройна форма		мо-ра-ла
звателна форма		—

Връзки