нрави

Речник на българския език

1. нрави — мн. ч.

нрави е производна форма на нрав (мн. ч.).

2. нрави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нрави е производна форма на нравя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. нрави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нрави е производна форма на нравя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. нрави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нрави е производна форма на нравя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. нрави — повелително наклонение, ед. ч.

нрави е производна форма на нравя се (повелително наклонение, ед. ч.).