нравственост

Речник на българския език

нра̀вственост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

нравствеността̀, само ед., ж.
1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал.
2. Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.

Грешни изписвания (7)

  • нравственуст
  • нравствиност
  • нравствинуст
  • нравственос
  • нравственус
  • нравствинос
  • нравствинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нрав-с-т-ве-ност
членувано нрав-с-т-ве-ност-та
мн.ч. нрав-с-т-ве-нос-ти
членувано нрав-с-т-ве-нос-ти-те
звателна форма