добродѐтел
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
добродетелта̀, мн. добродѐтели, ж.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
2. Само ед. Непоквареност, чистота в помислите. Пази своята добродетел.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- добродетил
- добрудетел
- добрудетил
- дубродетел
- дубродетил
- дубрудетел
- дубрудетил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | доб-ро-де-тел | |
|---|---|---|
| членувано | доб-ро-де-тел-та | |
| мн.ч. | доб-ро-де-те-ли | |
| членувано | доб-ро-де-те-ли-те | |
| звателна форма | — | |