поведение

Речник на българския език

поведѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение.
Правя поведение. — Преднамерено се съобразявам с желанията на друг човек и с нормите, поставени от него.

Грешни изписвания (3)

  • повидение
  • пуведение
  • пувидение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-де-ние
членувано по-ве-де-ни-е-то
мн.ч. по-ве-де-ния
членувано по-ве-де-ни-я-та