почтеност

Речник на българския език

почтѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • почтенуст
  • пучтеност
  • пучтенуст
  • почтенос
  • почтенус
  • пучтенос
  • пучтенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поч-те-ност
членувано поч-те-ност-та
мн.ч. поч-те-нос-ти
членувано поч-те-нос-ти-те
звателна форма