кръстопът

Речник на българския език

кръстопъ̀т съществително име, мъжки род (тип 37) редактиране

Значение

мн. кръстопъ̀тища, (два) кръстопъ̀тя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно.
На кръстопът съм. — Намирам се в момент, когато трябва да взема важно решение в живота си.

Грешни изписвания (3)

  • крастопът
  • краступът
  • кръступът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-то-път
непълен член кръс-то-пъ-тя
пълен член кръс-то-пъ-тят
мн.ч. кръс-то-пъ-ти-ща
членувано кръс-то-пъ-ти-ща-та
бройна форма кръс-то-пъ-тя
звателна форма