лутаница

Речник на българския език

лу̀таница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Дълго лутане.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • лутанеца
  • лутанецъ
  • лутаницъ
  • лутънеца
  • лутънецъ
  • лутъница
  • лутъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-та-ни-ца
членувано лу-та-ни-ца-та
мн.ч. лу-та-ни-ци
членувано лу-та-ни-ци-те
звателна форма