двоумение

Речник на българския език

двоумѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. двоумѐния, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва.

Грешни изписвания (3)

  • двоомение
  • двуомение
  • двуумение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-у-ме-ние
членувано дво-у-ме-ни-е-то
мн.ч. дво-у-ме-ния
членувано дво-у-ме-ни-я-та