раздвоение

Речник на българския език

раздвоѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср. само ед.
1. Раздвояване.
2. Раздвоеност. Обхваща ме раздвоение.

Грешни изписвания (3)

  • раздвуение
  • ръздвоение
  • ръздвуение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-д-во-е-ние
членувано раз-д-во-е-ни-е-то
мн.ч. раз-д-во-е-ния
членувано раз-д-во-е-ни-я-та