раздвояване

Речник на българския език

раздвояване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • раздвоъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-д-во-я-ва-не
членувано раз-д-во-я-ва-не-то
мн.ч. раз-д-во-я-ва-ния
членувано раз-д-во-я-ва-ни-я-та