разврат

Речник на българския език

развра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Безразборни полови връзки. Мразя разврата.
2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост.

Грешни изписвания (1)

  • ръзврат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-рат
непълен член раз-в-ра-та
пълен член раз-в-ра-тът
мн.ч. раз-в-ра-ти
членувано раз-в-ра-ти-те
бройна форма раз-в-ра-та
звателна форма